Разказ на Милен Данков и Андрей Ралев за опита и предизвикателствата на терен
• Доброволците играят ключова роля в борбата с горските пожари в България – особено когато институциите не разполагат с достатъчно ресурс и хора.
• Опитът на обучените доброволни формирования расте, те стават по-добре организирани и все по-надежден партньор на пожарникарите – с доверие, изградено на терен.
• Спонтанните доброволци – често местни граждани също са ценен ресурс – те дават важна информация за спецификите на местността и терена, но трябва да бъдат подготвени и насочвани правилно, за да не се излагат на риск и да бъдат полезни.
• Съвместните обучения с пожарната са от решаващо значение – те създават координация, уважение и ефективност на терен.
• Необходима е реформа в системата за превенция и реакция при пожари, включително ангажиране на международен експертен опит и съвременни подходи.
• Ключов проблем при доброволчеството е, че системата за активирането им е бавна и натоварена с бюрокрация. А с тях може да ускори в пъти потушаването.
• Нужен е закон, който да защитава правата на доброволеца. Тази законодателна отговорност се прехвърля от едно на друго правителство.
Милен Данков по образование е икономист, по професия масажист, по призвание доброволец. От седем години вече е доброволец в “Доброволно формирование Столична Община” като последната година е и неин ръководител. Милен участва активно и в обучения на нови доброволци, например ръководи това – в партньорство с „Грийнпийс“ – България тази пролет. Щастливо женен с две вече пораснали деца. Покрай него, жена му и синът му вече са част от формированието.
Наред с активното си доброволчество в гасене на пожари, Андрей Ралев е експерт по биоразнообразието в мрежата на Bankwatch за Централна и Източна Европа, както и в Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. Роден е в България, живял е във Венецуела, Испания, Армения и е пътувал на четири континента. Завършил е магистратура по Екологични науки в Мадрид. 2002 г. се включва в кампанията за спасяване на Кресненското дефиле и от тогава участва в редица екологични кампании за защита: на гори и влажни зони, крайбрежни местообитания и планини, национални паркове и зони от мрежата НАТУРА 2000, местни общности и коренни народи. Защитата на реките е сред най-големите му страсти.
Юли и август и тази година са червени в календара. Всекидневните съобщения за горящи гори, земеделски земи и защитени територии заливат новините и нюзфийда на социалните мрежи. Почти всички пожари са следствие от човешка грешка и безотговорност, палене на стърнища или небрежно боравене с огън, в комбинация с невиждани горещи вълни и суши. Въпреки това, институционалният отговор често е муден и крайно закъснял, а превенцията не е приоритет.
На този фон изпъкват хората, които излизат срещу огъня, за да го овладеят преди да опустоши напълно природата и да стигне до домовете ни. Доброволците: те не чакат заповед, нито бюджет за това. Милен Данков и Андрей Ралев са едни от тези смели хора, които разказват, каква е ролята на доброволците срещу пожарите, какви проблеми виждат в системата, какво може да се подобри, за да овладеем броя и силата на огъня навреме.
Доброволците – невидимата армия в битката с огъня
Мнозина помним един емблематичен пожар – този на Витоша в Бистришко бранище през 2012 г. Той е и преломният момент за доброволчеството в тази страшна битка. Доброволците там бяха основните хора, които гасят и после следят да не се разпространи огъня отново. Именно те са хората, които подават точните координати по GPS за локациите, където гори и където хеликоптерът трябва да пуска вода. И с днешна дата – през юли 2025 г., на пожара над селата Опицвет и Богьовци има много млади хора, които се включват от общините Костинброд, Божурище, Годеч, Сливница, Драгоман.
Поради възникването – вече ежедневно – на много огнени стихии, пожарникарите често нямат достатъчно хора и тогава се включват именно доброволците. В големите горски пожари през последните години, доброволните формирования трупат голям опит, справят се все по-добре с поставените задачи, организирани са и печелят все по-голямо доверие от професионалните служби, обяснява Милен Данков. Андрей Ралев го допълва като връща хронологично в периода преди 15 години, от когато ролята им става ключова. До днес, когато все повече хора имат все по-силно желание да съдействат и да се включват в битката.
Ралев обръща внимание, че в някои райони броят на доброволците – готови бързо да стигнат до мястото на пожара, вече далеч надвишава този на работещите в съответните институции. Много от тях са добре подготвени физически, защото имат богат опит в планински условия или се занимават активно с различни спортове на открито.
„В началото ни гледаха като малко дете, за което трябва да се грижат“, разказва Милен Данков за участието на доброволци в гасенето на мащабния пожар край Илинденци, община Струмяни от миналия месец. Теренът е труден, а на място са допуснати само пожарникари, горски, военни и доброволни формирования. „20 минути по-късно вече ни бяха поверили сами да охраняваме фронта на пожара и да ограничаваме нови огнища“, спомня си Данков.
Историята му ясно показва колко важно е доброволците и професионалистите да работят и да се обучават съвместно. „Какъвто доброволец си обучиш, с такъв ще работиш“, казва негов колега – просто и точно.
Регистрираните и обучени доброволци са крайно необходими и са в голяма помощ на държавните органи в лицето на Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) – като част от единната спасителна система на страната. На терен те са под пряко ръководство на пожарната и изпълняват техните разпореждания.
При пожара в Рила от едва миналия месец теренът е сложен и има висок риск, затова там са допускани само регистрирани, подготвени и екипирани доброволци. На групата обучени доброволци, в която е и Милен Данков е дадена задача да предотврати преминаването на огъня, да направи просека и своевременно да гаси възникналите малки огнища. Оказва се впоследствие, че са се справили със задачата и огъня не преминава просеката.
Има и т.нар. спонтанни доброволци – хора с изразена готовност да помогнат. “Те са голяма сила, която трябва да бъде канализирана и управлявана правилно, за да няма инциденти. Обикновено съществена част от тях са местни жители, които са изключително полезни и с информация за естеството на терена, водоизточници и опасни места,” подчертава Данков. (Наръчник за обучение на спонтанни доброволци)
Поради естеството на обученията, спонтанните доброволци не знаят как и какво да правят в определени ситуации, затова все по-често те биват прикрепени към екипи на професионални доброволци, разяснява Милен Данков и дава за пример пожара в Отец Паисиево миналата година, където към групата му организирани и обучени доброволци са били прикрепени и спонтанни доброволци, някои от тях облечени подходящо, други – не. Негов колега от Аварийно спасяване – Пловдив се заема да ръководи групата. Те слушат неговите разпореждания и освен, че се прибират живи и здрави, са и доволни от свършената работа.
У нас все още много от доброволците не знаят нито какво ги очаква на терен, нито какви умения се изискват. „За съжаление, това се случва не само за доброволците, а понякога и за самите пожарникари, горски служители и дори военни. В страни като Испания, под 5% от кандидатите успяват да преминат изпитите за професионален пожарникар – а мнозина се готвят с години. Там стандартите са изключително високи и понякога се оказват непосилни дори за спортисти,“ разказва Андрей Ралев.
Доброволци без защита: Гасим, въпреки всичко
В стихията, пламнала в Костинброд, при село Понор пожарът е на голям фронт, има много техника и хора. Спонтанните доброволци се излагат на сериозен риск и опасност там. “За мен си беше истински късмет, че никой от тях не пострада!”, споделя Милен Данков и напомня, че от миналата година Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) провежда обучения и уебинари за всеки с желание да помага, за да е наясно как да се подготви, какво да очаква и как да се държи. За целта може да се следи сайта на Асоциацията на доброволците за новите им обучения.
„Гасенето на горски пожари е изключително рисково, особено когато огънят се разпространява в иглолистни гори,“ напомня Андрей Ралев, който е дългогодишен доброволец с опит на терен. Затова хората на първа линия трябва да бъдат отлично подготвени – както технически, така и физически. “Без специализирана екипировка и обучение, опасността е сериозна – от стопени подметки при неподходящи обувки до реална заплаха от задушаване, ако вятърът обърне посоката на дима.“
В критични ситуации често се налага доброволците да действат почти „на тъмно“ – без точна и навременна информация за мястото и мащаба на пожара. Това ги принуждава да търсят алтернативни канали за координация и събиране на данни за терена. Затова Ралев набляга, че е необходимо ясно разпределение на задачите и централизирана организация във всяка община. „Доброволците никога не бива да бъдат оставяни без комуникация или указания. За хората с по-малко подготовка трябва да има по-безопасни роли – като логистика, транспортиране на инструменти, снабдяване с вода или прокопаване на защитни ивици в безопасни зони.“
“Ключов проблем е, че системата за активиране на доброволците е мудна и натоварена с бюрокрация,“ допълва Милен Данков. „Исканията за помощ обикновено се изпращат от кмет към кмет, а мнозина от тях дори не знаят, че доброволчески формирования съществуват и че могат да разчитат на тях.” А с тях всъщност може да ускори в пъти процесът на потушаване.
И все пак през тази година има напредък: координацията между институциите и доброволците се е подобрила. Когато пожарната има нужда от подкрепа, тя се обръща към Асоциацията на доброволците, откъдето всички формирования получават адекватна информация и инструкции.
Доброволци в действие: Време за структура и подкрепа
Бавна реакция, липса на координация и неподготвени участници – това са основните предизвикателства при гасенето на горски пожари, обобщени от Андрей Ралев. България изостава на всички ключови етапи – от ранното засичане и превенцията, до самото гасене и включването на доброволци.
„Превенцията е най-необходимото,“ е мнението и на Милен Данков.
Нужна е многостепенна система за реакция, по-добра координация между институции и доброволци и ясно разпределение на задачите. Ралев напомня, че е крайно време е за структурирана система, в която доброволците да са подготвени и включени смислено, а не използвани хаотично в кризисни ситуации.
Милен Данков подчертава и нуждата от финансиране – както за доброволци, така и за пожарникари, които често разчитат на остаряло оборудване. „Трябват средства. Иначе се борим с огъня с подръчни средства.“
Друг сериозен препъникамък е отношението на някои работодатели – особено към хората, които се включват по-активно. Нерядко се случва да не бъдат подкрепяни, а понякога дори да бъдат възпрепятствани.
Решения обаче са нужни и на по-високо ниво. Нужен е закон, който да защитава правата на доброволеца.Тази законодателна отговорност се прехвърля от едно на друго правителство. Така България от години е на прага на приемането на Закон за насърчаване на доброволчеството, който да регламентира ясно правата и задълженията както на доброволците, така и на организаторите на доброволчески дейности. Законът би могъл да създаде реални гаранции за защита на хората, които отдават времето и уменията си в полза на обществото – както и да покаже, че доброволчеството е национална ценност, която заслужава институционална подкрепа.
България с едно от най-ниските нива на доброволчество в ЕС
Участието в доброволчески и благотворителни дейности в ЕС средно възлиза на малко над 20%, но съществуват значителни разлики между държавите. В скандинавските страни като Дания, Финландия и Швеция процентът достига 30–40%, докато този дял е около 10% в държави като България, Гърция, Румъния и Испания (данни от доклад на ЕС, 2011 г.).
За да се повиши нивото на доброволчество в страни с по-ниски показатели, ключови фактори са: повишаване на обществената осведоменост по социални и екологични теми, насърчаващи политики и инициативи от страна на публичните власти, развитие на доброволчески организации, както и стимулиране на участието на възрастни хора и включването на граждани в краткосрочни доброволчески дейности.
Призив от доброволците
Според Милен Данков усилията не трябва да се ограничават само до институциите – гражданите също трябва да бъдат информирани и обучени как да реагират и какво да не правят по време на пожароопасния сезон.
„Агресивна информационна кампания за причините за пожарите би била изключително полезна“, смята Данков и отправя призив към институциите да я реализират. „Хората трябва да разберат какъв ресурс отива за един пожар и какви са последиците от него. Дано това ги накара да се замислят…“
„По селата хората трябва да знаят, че дворът трябва да е почистен, а шофьорите най-после да спрат да изхвърлят фасове през прозореца. Да си купят по един пепелник – нали новите коли вече нямат такива“, казва Данков с нотка ирония.
Той апелира и към лична отговорност – в пожароопасния сезон гражданите трябва да са особено внимателни, а онези, които искат да се включат като спонтанни доброволци, първо да се информират как могат да бъдат наистина полезни на терен.
По думите му, системата за известяване BG-ALERT вече показва ефект – там, където се изпращат предупреждения, хората реагират по-внимателно и дори се въздържат от потенциално рискови дейности като варене на компоти на двора в жегите.
Необходимо е и по-системно образование – с часове в училище, които да научат децата как да опазват природата и как да действат при пожар. „Ако се започне отрано, тези навици ще останат за цял живот“, допълва той.
Андрей Ралев настоява спешно за ресурси и реформи в системата за превенция и гасене. „Няма как да използваме техники от преди 100 години, за да се справим с пожарите днес“, казва той. Ралев настоява България да потърси помощ от страни с доказан опит като Испания, Франция и Италия. „Тъжната истина е, че при това ниво на институциите не можем да се справим сами“, заключава той.
Всяка година ставаме свидетели на задълбочаващата се криза: горите пламват, хора се организират доброволно, институциите не смогват.
Ако като държавата и граждани искаме някога да се справим с тази криза и да спасим горите си, е време да спрем да разчитаме на героизма на доброволците и да започнем да ги подкрепяме системно – с екипировка, обучение и уважение, законодателна защита, както и с личната си гражданска отговорност да внимаваме с огъня – буквално и метафорично.
Доброволците отдавна вече са на терен. Готови са. Въпросът е: готова ли е държавата да ги признае като съюзници, а не като резервен план?
Заглавна снимка: Мартин Георгиев от терен на пожар край с. Понор, юли 2025 г. (Свободна за разпространение)
Източник: https://www.climateka.bg/misiya-dobrovolets-na-ruba-mezdu-geroizma-i-ogunya/